понеделник, юни 25, 2007

Гроги от любов



Тъкмо когато си мислиш, че вече си твърде стара за тези неща, че са ти изпети всички възможни песни, ще вземе да се появи един позакръглен младеж с перчем а-ла-Мат Дилън, ще поседне кротко на облегалката на стола ти, ще щракне пръсти с отработен жест и ще напълни стаята със свещи и музика. Ей така, за отскок.

Още преди третата песен вече се въртиш в широк кръг с въображаемия си любим, а покрай теб танцуват кадифени завеси, фракове и цигулки. После, когато си сигурна, че по-любовно и мечтателно не може да ти стане - става. И поне още два пъти така, преди да те остави без дъх и идеи как е възможно да има жив човек, толкова заразен с любов. И как си живяла досега без нея. И без него.

Не ми вярваш?
Значи не си чул/а още новия албум на Майкъл Бубле.

Няма коментари:

Публикуване на коментар